реклама от namore.info

Резервации цена на нощувка 32 лв. Направи резервация

Ивайловград се намира в крайните дялове на Източните Родопи по средното течение на р.Арда и нейните притоци Бяла и Луда река.

Община Ивайловград е разположена в най-югоизточната част на Родопите. На изток и на юг граничи с Република Гърция, а нейни съседи, на север и запад, са общините Любимец, Маджарово и Крумовград. Климатът на района е преходно-средиземноморски. Територията на общината е 820 кв. км и попада изцяло в Източно-родопската физико-географска област, надморската височина на която се движи от 70 до 700 м. Релефът на региона има добре изразен нискоридов и долинен характер. Ивайловград е единственият град в България, от който, ако се отправите право на север, ще стигнете в Република Гърция.

През Средновековието на мястото на квартал Лъджа се е издигала крепостта Лютица. Първите сведения за нея са от IX-Х век - епархийски списъци от времето на император Лъв VI (886-912 г.) и патриарх Николай Мистик, в които се споменава митрополитското средище Лютица. Лютица е известна и от мемоарите на император Йоан VI Кантакузин (1347-1354 г.), чиято войска стига до крепостта през 1342-1343 г. Градът е бил разрушен при навлизането на османските турци на Балканите през 1362.

Османците прекръщават града на Ортаккьой, в буквален превод от турски Село от приятели или Общо село. По време на османското владичество и през епохата на българското Възраждане, сведенията за града са оскъдни. В документи, касаещи икономическото, стопанското и политическо състояние на Одринския вилает (района около Одрин, Димотика и Софлу), се споменава и Ортакьойската каза като малка и незначителна област във вилаета. Поради междуособиците в Османската империя и кърджалийското движение, в края на XVIII и XIX в. започва масово изселване на българското население към Мала Азия.

През лятото на 1913 г. в Гюмюрджинска област е образувано Гюмюрджинско автономно управление, с председател Хафъз Сали. На планомерното изтребление на българския национален елемент в Беломорска Тракия дипломатично се придава неофициален характер. Изкуствено създадените трудности и формалности дават възможност на автономистите ефективно да използват периода до възстановяването на българското административно управление в беломорските райони. Гюмюрджинските автономни чети пристигат в Ивайловград на 29 юли 1913 г. Местното българско население в околията е оставено на произвола на съдбата. С неговата чест, имот и живот започват да се разпореждат развилнелите се башибузуци, дезертьори от османската армия, гръцки и албански шовинисти. Те се възглавяват от Иляз бей, който създава и регионална автономна милиция. Сформирани са пехотни и кавалерийски чети с главатари.

След войните и предаването на Беломорска и Източна Тракия на Гърция и Турция много българи напускат родните си места и се отправят към България. Така обезлюдените Ивайловград и села от региона стават дом на български бежанци от Беломорска Тракия, Одринско, завърналите се в родината малоазианци и отделни български семейства от Македония.

Край града са разположени язовир Ивайловград и ВЕЦ Ивайловград.

Антична римска вила „Армира“ Близо до град Ивайловград се намира уникалната антична римска "Вила Армира". През 1964 г.при строеж на язовир на 1,5км югозападно от кв.Лъджа на Ивайловград, строителите случайно попадат на следи от антични строежи. При последвалите археологически разкопки са разкрити останките от крайградска вила от периода на римското владичество по нашите земи. Тя става популярна под названието "Вила Армира",произлизащо от името на малка рекичка,приток на р.Арда,на брега на която е построена вилата. Античната "Вила Армира" представлява внушителен комплекс от жилищни и стопански постройки, разположени на площ от 2200 кв.м. Жилищната и? част, заемаща площ от 978 кв.м, обхваща голям вътрешен двор, ограден от покрита галерия с колонада(перистил) и басейн(имплувиум) в средата. Около него са разположени жилищните помещения - трапезария, дневна, кухня, спалня, баня и др.

Крепостта Лютица в община Ивайловград се намира и друго ценно наследство от миналото - крепостта Лютица. Тя е една от най-добре запазените в първоначалния си вид средновековни крепости по българските земи. Стените и?, ограждащи площ от 14 дка, са запазени на височина до 6 метра и имат дебелина от 1,75 м. Отбраната им е подсилена с 12 кули, част от които са запазени до първоначалната си височина от 9 м. Кулите са били триетажни и са завършвали с бойна площадка, снабдена със зъбери. Долните етажи на южните кули са използвани като жилищни помещения, а тези на северните - като водохранилища. Това личи много добре от начина, по който е организирано изкачването на бойната площадка до върха на кулите. При тези, които са използвани за жилища, то става чрез вътрешни дървени стълби, а при кулите, чиито долни етажи са пригодени за водохранилища - чрез долепени до крепостната стена каменни стълби.